Колко години ги познавам двете, не помня, може би повече от десет. Различни са. Толкова различни. Срещнах първо майката. Впечатляваща бабка, нестандартна. Красива на млади години е била, показа ми снимки. Останала млада вдовица, отгледала сама детето си. Възпитала я безупречно, дала й образование. Предначертала й до голяма степен пътя, както правят повечето майки, от онези, които впрягат живота и макар че той ги тегли накъдето реши, те здраво държат юздите. Не е лесно да израснеш до властна личност и да изградиш характер. Само който го е преживял знае колко е трудно. И тази майка днес е в кома, може би не за дълго. Дълго бе сбогуването й с този свят. Никой не знае или почти, че там някъде може би съвсем близо до вас бере душа една жена, родена в началото на миналия век, израснала в крайна бедност, изучила сама два чужди езика почти перфектно, при това без да е ходила никога на училище. Така и ще си отиде, а животът й е достоен за роман. Нейната по-малка сестра, на която обещавали блестяща кариера в операта, заминала за Америка и не се върнала. 40 години по-късно, дъщерята купила билет на майка си за Америка, да иде да търси своята по-малка сестра. Отишла нашата бабка и я намерила, но не й гостувала. Сестрата била туберкулозна. А "кариера" дали е правела, не знам, но със сигурност не е в областта на пеенето. А колко хора стигнали 90 г. тръгват за далечна чужбина, без пари, с влак с няколко прекачвания и успяват да се справят с всякакви изненади по пътя? Спести бабата на дъщеря си от грижите, колкото можа, както го разбираше. Нищо, че до последно се опитваше да бъде капитан на кораба. А дъщерята, нали е една на мама, тича. Дали моите дъщери са като нея някой ден? Дали до последно ще викат "отивам при мама"? Намерила я след втори инсулт, малко преди да изпадне в безсъзнание, подала й лист и химикалка и старата ръка, която до скоро ми пишеше на френски писма, написала името й и въпрос? Тук ли е детето ми? Имаше една песен на Емил Димитров за една сляпа майка, която чакала сина си. Дали трябва да остареем всички, за да разберем какво е за един родител да дочака детето си в последния си час? Приятелката ми (дъщерята) е там, неотлъчно и дано издържи, защото няма кой да й помогне в този град. Дано издържи докрая, дано има сили. Колко пъти ми разказваше, смеейки се, майка й, че си приготвила място на гробищата и си сложила снимка като млада, до тази на починалия й млад съпруг, защото не си представяла как ще сложи своя снимка като възрастна вече. Приближил се един гробар и казал "Какво хубаво булче, колко млади си е отишло..." и тя не посмяла да му каже, че става въпрос за нея. Силен дух, вкопчен в живота. Достоен живот. Две души, там някъде в София, свързани една с друга за вечни времена...