Нищо оформено като мисъл нямам в главата. Моето ежедневие си е същото. Но стават разни неща около мен, които ме връщат далеч назад, когато бях млада. Когато бях една като вас, мислеща, че знае всичко, самоуверена и жадна за живот, такъв, какъвто го виждах тогава. Имах представа кое е добро и кое зло и бях твърдо уверена, че среда няма. Е, с течение на годините, започнах да разбирам, че лоши хора имат добри постъпки и обратното. Че си мислиш, че правиш добро, а то излиза обратното. Но имах късмета рано да излъжа за нещо важно и последствието да се стовари с всичка сила върху мен. Тогава се зарекох никога повече да не лъжа. Успях, макар че като малка си ми беше станало навик все да послъгвам от страх и предпазливост. Това не ми попречи да страдам от лъжите на другите. Но и на това съм много благодарна, защото многото болки ме направиха равнодушна към факта дали някой ме лъже или не. Поемам си последствията и продължавам напред. Сега неволно станах свидетел на една сложна история и малко се позабърках, без да искам. Без да навлизам в подробности искам да ви кажа, млади хора, че е нормално да се бърка, нормално е да се греши. От една лъжа, скрита дълги години, сега излизат такива компликации, които ще променят съдбата на няколко души. За зло или за добро, пак не се знае. Когато се случи нещо важно в живота ви, нещо, което предпочитате да запазите в тайна, дайте си малко време хубаво да размислите. Да се отърсите от емоциите, защото те са винаги подвеждащи. Ако трябва посъветвайте се с някой страничен човек, който изобщо не ви познава, да ви даде обективно мнение. И тогава решавайте дали трябва да извадите истината наяве или не. Естествено винаги е за предпочитане истината да се знае. Каквото и да скриете в лъжа, рано или късно се завръща към вас. Ако не към вас, то към близките ви или към децата ви. И колкото е по-срамна или по-голяма тайната, толкова последствията са по-страшни. Аз продължавам да се уча, не спирайте и вие!

Няма нищо по-хубаво от истината.
Но се случва и така, че няма нищо по-страшно от нея.

Благодаря за поста. Разкошен е.

Ети, много ценни съвети даваш. Благодаря.

Относно истината и лъжата съм стигнал до един извод. Най-добре е да живееш така, че да никога да ни стигаш до там да се чудиш дали да скриеш истината или да я кажеш.

но не е възможно никога да не попаднеш в ситуация да трябва да избираш между истината и лъжата. Е, в конкретния случай, за мое щастие и за щастие на засегнатите лица, фактът, че казах истината допринесе аз хепи енд.
Благодаря ви за коментарите!

Някога бях патологичен лъжец. Подвизавах се задълго в низостите на перманентната лъжа. Жалко и мизерно бе това съществуване.
Сега предпочитам истината пред всичко останало, дори понякога тя да ми носи болка и разочарование.