Имам една тетрадка с хубави спомени и една друга с лоши. Бях решила преди време, че ще изхвърля и двете. Хубавите - да не ми напомнят за човека. Лошите - да не опреснявам паметта си, която ми е супер услужлива - редовно забравям. Намерих ги тази вечер в дъното на гардероба, докато си опаковах багажа. Прочетох онази с хубавите, стихове. Развълнувах се, натъжих се, поплаках си. Хубаво ми е било наистина. Реших да я запазя. После отворих другата. От любопитство, да видя дали и тя ще ме развълнува. Нищо подобно. Сълзите ми се пресушиха. Зарадвах се. Няма да я изхвърля. Ще я отварям всеки път, когато отново ме налегне тъгата. Оставям си и двете тетрадки. Оставям си и хубавото и лошото. То е част от мен, то е живота ми. Нима мога да изхвърля това, което в мен не ми харесва? Ще го оставя, ще го поопозная, ще помисля и ще реша дали да го подобря. Вече знам, че мога...

има само една полза от него. Да проумееш грешките си да проявиш стремеж да не допускаш днес подобни такива.
Ако днес не харесваш нещо в теб, май нещо е нарушено с градивното в теб. Коригирай го своевремено. Още по лошо е ако знаеш каква корекция ти е необходима и да не я предприемеш.

Да, прав си, миналото се оказа много полезно за мен и смятам, че съм на прав път. Важно е да се учим от грешките си и това... да не ни отнема все пак много време :-)))))

Аз си пазя всички тетрадки :)
Но не ги отварям. Защото не ми се иска. Но от време на време се случва, когато се пренасям например и изхвърлям ненужните неща. Най-силната емоция при това е подобна на твоята - мога! можах!...Това придава толкова сили и увереност в себе си! :)