Имам приятелка. Един човек, с голямо сърце. Бях с нея днес. Отивам у тях като на среща със себе си. Рядко се виждаме. Съвсем не си приличаме. И вкусовете ни са различни. Нали знаете, че от добър човек до добър човек може да има голяма разлика. Искам да кажа, че добрите хора, които познавам не си приличат, освен по добротата. Но ако трябва с една дума да я охарактеризирам, бих казала, че е най-откритият човек, когото познавам. Всичко, което излиза от нейната уста е истина. Както най-малката незначителна подробност, така и нещо много съществено. Много други добри хора познавам, но нито един от тях не е така безразсъдно открит като нея. Ако нейната искреност я прави не особено деликатна на моменти, то този факт веднага се помита от чистосърдечието й. Сигурно такива се раждат хората. Такава е била и като малка, но колко мъка е видяла само! А няма грам злоба в сърцето й, нито към тези най-обичани от нея хора, които са я наранявали, нито към непознатите, които често ругаем наум. Познавам я от 15 години. Имало е моменти, когато съм показвала раздразнителност, нетърпеливост или направо съм реагирала по-остро на неща, които не са ми допадали от нейна страна. Ако беше друг, щеше поне да се отдръпне за малко. Нейната реакция беше така естествена да каже, че съжалява, че не е е помислила, че от еди какво си ще ми стане неприятно и че ми се извинява. За секунди не съм почувствала, че е била засегната. Бях й на гости днес с малката. Приготвихме си обяд. По едно време както бях се приближила до тигана с пържолите да видя какво им хвърля като подправки отгоре, тя каза: "Дай да те прегърна, че така те обичам!" Обичта й блика от сърцето й и никога не изглежда изкуствена. Аз не умея така да изразявам чувствата си. Дъщеря ми ни погледна (4 г) малко засмяно и каза:"Ама вие защо се прегръщате, само влюбените го правят?"  Децата са чудесен показател. И големите се радват като я виждат, дори аз се учудвам понякога как радушно я посрещат. Обичат я просто.
    Защо у тях съм като на среща със себе си? Защото винаги ще ме изслуша, ще ми каже какво мисли, няма да се съгласи веднага с мен, ще се опита да разбере аргументите ми по даден въпрос и накрая може да се съгласи. Защото моето мнение винаги е имало значение за нея. Дори за нейни лични дела. Понякога дълго не се чуваме и виждаме, но като стане, все едно че предния ден сме били заедно. Приема моите приятели като нейни и по същия начин иска и нейните да са мои. Никога не проявявала каквато и да било себичност. Живее много скромно и в моите очи е герой, като знам през какви затруднения мина. Какъв труд хвърляше за да свързва двата края и да отгледа две деца. Колко пъти съм предавала пари от нея за други, които в България оцеляваха. Брат, родители, приятелка, леля, години наред бяха подпомагани от нея и още са. В една от най-трудните за нея години беше се свързала най-накрая след дълго издирване с една нейна много близка приятелка-съученичка, с която дълго време не се бяха виждали. Въпросната приятелка се оказа болна от рак, малко й оставаше. Моята приятелка искаше да направи нещо за нея... Реши да я покани на гости в Париж, да види Европа, да пие кафе на Айфеловата кула, да сбъдне мечтата й. Пое всички разноски и жената дойде. Беше й много хубаво, смятам. После, няколко месеца по-късно си отиде завинаги.  Приятелката ми мислеше за нейните деца, вече студенти. И аз ги търсех по студентските общежития, като си отивах през ваканцията в София, за да им предам пликче с пари и непременно писмо... Много примери мога да дам още. Пиша всичко това, защото искам повече хора да знаят, че светът е пълен с добри и стойностни хора. Защото искам да  знаете, че приятели и  приятелство има, просто се огледайте. Много са.

Trogna me....

Наистина е хубаво да прочетеш нещо такова. Аз лично вярвам точно в този вид приятелства най-много. Не във всекидневните срещи, а в приятелствата, които си стоят във времето и не изчезват, а се случват винаги, когато 2 души имат нужда от тях...Здраве и успех и на двете.

И нямам нужда от доказателства... ;)

Разбирам те. Много хубав пост. Ведър. Благодаря ти :) Има немалко такива хора... За съжаление някои не вярват в това...

Поздрави и от мен, и бъдете живи и здрави и двете! И дечицата ви също! Да ви се радват :)*

радвам се за теб че познаваш такъв човек.и колко тъжна се чувствам че такива хора са на изчезване

Докоснала си се до невидимото!

Радвам се , че имаш такава приятелка.Хубаво е да оценяш тези нейни качества и да се стремиш да вземаш от примера и.Да се обогатяваш ти самата.Общуването с открити и добри хора и на мен ми носи удовлетворение.Стремя се и аз да бъда такава , за моите приятели.Поздрав!

толкова истински е отразено това приятелство, както и това което прави за хората тази твоя приятелка. Като че ли чета роман, невярвайки на очите си, и в същото време се радвам, че все още има такива хора, на които да им пука за хората около тях, за хората които имат нужда от тях. Бог да благослови твоята приятелка. Радвам се за теб, че маш такъв човек до себе си. Бъдете живи и здрави. Весели празници.
Удоволствие беше за мен, че посетих твоя блог, и ще продължа във времето напред да го посещавам.

Щастие е да разбереш, че още има такива хора по света.
Приятелите си по това познавам-
когато падна дали ме стъпкват
или ръка ми подават.
Радвам се за теб.

Здравей Ети, радвам се че имаш такава приятелка. Но все пак аз си оставам неверният Тома! трябва да изтече много вода за да придобия предишната си вяра.
astra